Бившият първи секретар на ОК на БКП в Сливен бе единственият висш партиец, който говореше с хората
Точно преди 40 години Тато нокаутира едновременно трима емисари от най-висшия ешелон. Те излетяха от ринга с непознатото дотогава отстраняване „по целесъобразност”. Никой в България не можеше да обясни с човешка приказка какво означаваше това. То си беше и практика – и предишна, и за следващите промени – истината оставаше строго охранявана тайна, официално се предъвкваше някаква приемлива лъжа, слухове довършваха останалото.
Според един такъв слух, триото готвело преврат. За Венелин Коцев – че прекалил с мераците си да поддържа мита за пръв партиен бик. Кочо Гяуров пък прекалил да се бие в гърдите, че бил брат на световноизвестния певец. За Иван Абаджиев се завъртя изтърканата плоча за бурните му нощи като първи секретар на Комсомола. Нещо, прочее, силно преувеличено. Той бе един високоморален човек.
Да открехнем някоя и друга истина. Константин Гяуров бе дотегнал със селянията си на всички. А около него подмазвачи колкото щеш. Полуидиоти от военния завод в Лясковец и му пригодили калашник за лов. Лакирали го и го позлатили. Пенчо Кубадински позеленял от мъка. Венелин Коцев пък с всичките си негативи, веднъж се озъбил на съветски другари по македонския въпрос.
Иван Абаджиев беше друго. Повел смяната на поколенията още 28-годишен, после секретар на ЦК, първи секретар в Сливен от 1964 г…
Още като шеф на Комсомола го нарекли Българският Кенеди. Заради вечната му усмивка като на американеца. Дотогава първите секретари били едни озъбени…
В Сливен „Кенеди“ за пръв път уж на майтап проявил скандално другомислие. На някаква другарска вечеря се майтапил със сливенски емисари и гости от Пловдив: „Знаете ли каква ви е голямата грешка?“ Ония като свили рамене. А той пояснил: „Съединението! Ако не го бяхте направили, сега щяхме да сме две Българии – Северната във Варшавския договор, вие – в НАТО. Рог от изобилие на север от Москва, дваж рог на изобилие при вас от Вашингтон и Лондон!“
През 1968 г. старият приятел на Абаджиев – Георги Карданов устроил четене на сатирици: Радой Ралин, Иван Соларов, Димитър Стойчев, Петко Колев. И къде си мислиш, читателю, става това четене?! Ами в голямата зала на Партийния дом. Храмът претъпкан. Епиграмите – като за световно. Всекиму ръкопляска, но шубе! Първият, седнал в ложата на балкона, отприщва бента. Става, покланя се и ръкопляска. Залата за малко не се срутва…
Вечерта сяда до Радой и му казва: „И аз имам една епиграма – днеска шапка на тояга, утре шапка на тояга, вдруги ден – нашенска Прага! Пита го за мнение, а Радой отвръща: „Хубавата епиграма се разказва между двама”. После Иван Абаджиев критикува Радой: „Пишеш в едно стихотворение: „на фона – седем милиона микрофона!“ Глупости!“ И пояснява: „Седем милиона… на глава…А само около мене – още дузина: в кабинета, в кафето, в стола … може и в кенефа, знам ли“.
Но не и за такива неща, които не били изключение, се стигало до „отстраняване по целесъобразност“. Нито за един тост, за който дълго се носели легенди. На тържество някакво, орисник вдигнал тост: „Първия в България ще станеш ти!“ Дребна работа в сравнение с истината.
На едно заседание на Политбюро (от 1971 г. Иван е кандидат-член на Политбюро) Тано Цолов нарежда: „Нека другаря Абаджиев обясни каква е тая любов необяснима към него… Вестниците всеки ден за другаря Абаджиев пишат, той ли е най-важния човек в нашата държава?“ А Абаджиев отвръща: „Ами проста работа…Аз просто говоря със хората”. „А ние какво?“ – пита Тано Цолов и гледа на кръв. Получава отговор: „Вие говорите на хората!“
Подобна завист в Политбюро имало преди четвърт век: всички срещу един. Срещу Трайчо Костов. Ама при него за друга работа, не по „целесъобразност”. Психолозите знаят…
След Сливен и Враца пратили Абаджиев посланик в Букурещ. Ама злобарите не престанали. Измислили история с паднал по негова вина портрет на Тато, който от стената само ги следял… И хайде – в Тунис…
И сега, за да не ни упрекнат някои по-начетени читатели, да сложим и малко жълта боя. Големият син на Иван и Радка Стефан се жени за неподражаемата Цветелина Бориславова. Двойна печалба за нея: отначало защото е на власт, после – защото е снаха на репресиран. Имат дете Ралица. Цветелина си взела багажа и дим да я няма.
Минало що минало, при Стефан пристигнала с един сак дрешки избягалата от Бойко Борисов съпруга Стела. А Цветелина отишла да утешава Бойко. Трета печалба. Дъщеричката на Бойко Борисов Венета с майка си и новия си баща запрашват за САЩ.
Отначало Стефан лепи плочки. Сега е компютърен специалист, икономист.
Забравихме само да кажем, че злобата удари в сърцето Иван Абаджиев… На 23 септември 2006 г. се пресели в по-добрия свят. На 76 години.
Борис Цветанов
Сливен ЛАЙФ 