История за един млад сливенски творец – родолюбец

Стародавната традиция да се правят чешми по нашите земи и да зазиждаме в тях част от българския дух

На ъгъла на улиците „Великокняжевска“ и „ Генерал Столетов“ преди много години е била Гюр чешма. Наричали я така, защото водата, спускаща се от Балкана „гюртяла“ (бумтяла) през няколко чучура. Край каменните корита се спирали керваните, идващи или тръгващи от държавната фабрика, построена от Добри Желязков. Овчари пояли стадата си. След Освобождението офицери и полицаи водели конете си на водопой. Хората пълнели вода за вкъщи. Наоколо имало работилнички, дюкяни, ханове. Гюр чешма била емблематично за Сливен място.

 

С отминаване времето на кварталните чешми, отминава и времето на Гюр чешма. С новите водохващания водата и изчезва. Преди 30-40 години на мястото имало бетонна чешмичка с вода от градския водопровод, разказва „Наблюдател.бг“. Първо е изчезнала водата, а после и чешмата. Инициативен комитет дълго е обсъждал възстановяването й.

 

Един млад и ентусиазиран инженер се захваща със „съживяването й“, а с това оживяват и спомените за отминали времена. Неговото име е Огнян Балулов. Той избягва камерите и любопитството на медиите. „ Мисля, че следва да се покаже чешмата, а не моят образ.“

 

Преди дни той отново отказа да застане пред камера и ме убеди, че причината не е в страх, в срам или подобни объркващи негативи. Напротив. Прозрях, докато разговарях с брат му, за истинските намерения и същност на сливенеца Огнян Балулов. Той е един истински творец и родолюбец. Не винаги човек желае да му се благодари или да става център на внимание. Има много неизвестни творци, които предпочитат да останат в сянка. Това е характерно за онези от тях, на които им е достатъчна наградата да виждат скришом радостта и удовлетворението от направеното в очите на обикновените хора, защото най-великото вдъхновение идва от многоплановите емоции и ситуации на силуетите, с които се разминаваме на улицата, в магазина, в аптеката, на стълбите. Една фина, меланхолична красота, която струи от чистата вода на Гюр чешма, на фона на величествения сливенски Балкан.

 

Ето какво казва в едно интервю за издание на „Мати Болгария“, посветено на осемнадесета среща на старите сливенски родове, Огнян Балулов за себе си:

 

„Аз съм продукт на тоя град. През целия си живот съм живял тук, виждам какви са нещата и те не ми харесват. Искам да ги променя и за това предпочитам да покажете промяната, за да видят и други хора, че можем да я постигнем.“

 

И е прав. Не е нужно, ние, като граждани на този град и на тази страна, която обичаме, да чакаме винаги държавата или институциите да свършат нещо. Ние сме в правото си на свободни хора да творим и променяме ежедневието си така, както го желаем и във вида, който ние разбираме. Не е нужно да чакаме.

 

И ето, че не всичко е сиво. И ето, че има хора, които винаги ще се раждат на точното място в точното време, за да поддържат българския дух жив и да ни напомнят наистина, кои сме и какви сме, а ние не сме лош народ. Напротив. Няма как да обичаш себе си, ако не обичаш корена си и обратно. А ние има за какво да се обичаме и уважаваме, и да изискваме същото от другите народи.

 

Александра Иванова