Подарих на Симеон Кобургготски ценна филателна сбирка от 1935 г., посветена на баща му
В Града на стоте войводи има една къща, където дворната порта е винаги отворена, а вътре домакините веднага слагат джезвето за кафе, сякаш си им най-скъп гостенин.
Всъщност не става дума за домашно кафененце, което не е нищо ново у нас. Защото стайчето, където ще ви поканят да седнете, докато кафето кипне, е нещо като музей в насипно състояние – по шкафовете, по лавиците и направо на пода има стари книги, носии, медали, свещници, стари картички, чайници и старинни чашки, портрети и селски ракли…
Михаил Тенев от Сливен е човекът, който мечтае вече от много години да канализира и узакони някак своята романтична страст, но някак не се получава, разкрива в. „Над 55“. Сливенецът не е професионален колекционер, нито специалист антиквар, а е по-скоро възторжен поет на старите предмети, любител археолог, романтик, болеещ по красотата на някогашните занаятчийски изделия
Голямата стара къща, в която живее, въпреки размерите си отдавна е малка за неговите трофеи, пренаселено е и всяко ъгълче на двора му. Нещо е купил, нещо са му подарили, нещо е измъкнал изпод руините на съборена къща. За него миниатюрната чугунена печица от Руско-турската война е точно толкова ценна, колкото свитъкът от прашасали стари военни карти, колкото красивия живописен портрет на възрожденски учител и газената лампа от 1890 г.
Всичко започнало някога от баналното събиране на марки. Преди години Михаил се сдобил с ценна филателна сбирка от 1935 г., посветена на цар Борис ІІІ. Решил, че няма как да я притежава и минавайки през Мадрид, подарил скъпата си колекция на Симеон Кобургготски заедно с бутилка „Сливенска перла”
Жест и познанство, от които никога по-късно не се възползвал, но които му дали самочувствието, че тази иманярска страст не е нещо пагубно и чудато.
Михаил Тенев е инженер геодезист. Професията му в един момент го отвежда далеч от България – в Куба, Перу, Боливия, Аржентина. Страстта му към историята и археологията избуяват с пълна сила, докато обикаля тези страни и проучва къде има залежи от петрол. Започва да събира интересни за неговия вкус и поглед неща – от кости на динозавър до малки пластики на южноамериканските култури наска и мучика, културата на маите и перуанската култура чавин.
Така в дома му постепенно се натрупва внушително количество вещи – погребални съдове, свирки на шамани, каменни върхове на стрели, древни накити от скъпоценни камъни, брадви и просто вкаменелости на най-старите същества на земята – амонитите…
Когато Михаил остава, поради заболяване, без работа и семейството бедства, синът на един от бившите президенти на Аржентина, художникът Николас Орибуро, закупува част от сбирката му, за да може Мишо да се върне със семейството си в България. По пътя за дома оставя у познати в Мадрид част от съкровищата си и досега не може да си ги прибере, защото няма как да събере огромната сума, която му трябва за тази операция. Той предлага на Националния ни археологически музей да откупят цялата му колекция, но те отказват поради липса на средства(!). Това обаче не пречи след време за един от експонатите му – корона на индиански вожд от Перу, изнесена съвсем легално и с документи в България, да бъде привикван от полицията, от окръжната прокуратура… Всичко се оправило, но му коствало доста излишни неприятности. Короната е у нас отдавна и се пази в трезор.
Днес 67-годишният Михаил Тенев е председател на т.нар. Клуб „Културен туризъм”, който за осем години е направил над 30 изложби в дома на Мишо – на стари български печатни издания, на домашно изработен текстил, на живопис… Именно под шапката на този клуб е и това арт кафене, което той е приютил в пристройката в двора с цел да привлече „културни” туристи и да приучи българина да цени това, което има, да го пази за идните поколения.
Михаил Тенев е оптимист. Въпреки че досега Министерството на културата му отказва уклончиво възможността за частен музей, той все още се надява, че ще съумее да опази своята колекция и да не я разпродаде на парче на богати чужденци, когато нуждата го притисне до стената. Съпругата му Ваня, по професия десинаторка в килимарския бранш и специалист в реставрацията на персийски килими и порцелан, е негов пръв помощник и съветник, както и дъщеря му, която работи в Щатите. В интерес на истината, съгражданите му с охота съдействат на Мишо – един му помогнал за реставрацията на 100-годишната къща, както е била някога – с турската баня, с лятната кухня с баджата, друг му подарил фасаген за боядисването. Всеки ден някой идва и носи нещо намерено на тавана или измъкнато от каручките на циганите. И тогава лицето на Мишо грейва, сякаш са му казали паролата за отварянето на пещерата с богатства на Али баба.
Сливен ЛАЙФ 