Иване, помниш ли първия си гол за ЦСКА в А група?
– (Замисля се.) Да, беше на „Лаута“, още в първия шампионатен кръг на сезон 2009/2010. Вкарахме 5 гола и победихме с лекота.
Като че ли от мач на мач влизаш във все по-добра форма. Как се чувстваш на терена?
– Чувствам се доста добре. Не искам да казвам, че съм влязъл във форма. Усеща се, че има още какво да подобрявам. Много добре знаем, че не играя по най-добрия начин. Това не е играта, която искам да показвам и която се иска от мен. Надявам се през следващите мачове да покажа по-силно представяне.
Усещате ли се като сигурен участник в Лига Европа?
– Ние сме ЦСКА и се борим само за титлата. Дали е второ или трето място… това за нас не е постижение. ЦСКА е свикнал да бъде първи. Това е. Вижте, аз съм дошъл за първата позиция, за другите – не знам (смее се). Зависи какво ще се получи в течение на първенството, но ние не губим надежда.
Труден ли е Лудогорец за достигане?
– Не искам да се връщам назад, обаче преди две години ЦСКА също водеше на Лудогорец с осем точки, и то само 5 кръга преди края. Само това ще кажа. Всичко се случва, за това футболът е интересен.
Сработвате ли се в атакуващ план, тъй като в тима има доста офанзивни играчи, а трудно вкарвате голове?
– Малко по малко се получава. Не става с магическата пръчка да махнеш и от днес за утре да играете като едно. Надябам се до края на първенството – за Шампионската лига или Лига Европа, да сме се сработили напълно.
Готов ли е ЦСКА да участва в евротурнирите?
– Според мен е готов, но има още какво да се желае.
Как ти се отрази смяната на обстановката от Лудогорец в ЦСКА?
– Все едно съм се завърнал у дома. ЦСКА е отборът на сърцето ми. Винаги е било така и така ще бъде. Много добре се чувствам на „Армията“.
Не беше играл редовно дълго време…
– За всеки един футболист е важно да бъде на терена колкото е възможно повече. По този начин става по-уверен в своите възможности. Когато играеш по-малко, е доста неприятно, губиш психическа устойчивост, неуверен си… Благодарен съм на треньорския щаб на ЦСКА, че ми гласува доверие и получавам повече игрова практика. Надявам се да се отплатя подобаващо.
През този сезон в ЦСКА се събрахте няколко човека, които бяхте в Лудогорец – ти, Гъргоров и Милисавлевич. Неманя заяви, че на „Армията“ атмосферата е много по-добра както в съблекалнята, така и по трибуните. Можеш ли да направиш съпоставка?
– Предпочитам да не правя сравнения. И на двете места имам много приятели. За мен е еднакво настроението в двата клуба. Единствената разлика е, че феновете на ЦСКА са много, много повече. ЦСКА има привърженици във всички краища на България.
Съжаляваш ли, че не взе участие в големите мачове на Лудогорец през пролетта?
– Аз бях част от отбора, усетил съм успехите. Но това е животът. Днес си тук, утре си там.
Но пък за благодарност получи гореща подкрепа от феновете на ЦСКА. На гостуванията на Лудогорец например има по 10-20 човека. В клуба желаят силно да привличат доста публика, но мислиш ли, че могат поне малко да се доближат по този показател до грандовете ЦСКА и Левски?
– Да не ги подценяваме, те са нов клуб в малък град. Не се знае в течение на времето, ако вървят все така добре, което им го желая, дали няма да получават все по-голяма подкрепа. Но мисля, че ще им е доста трудно.
Наскоро Иван Иванов заяви, че е бил принуден от предишното ръководство да играе в руския Алания. Ти също бе в този отбор, но желаеше ли подобен трансфер?
– Имах желание да играя там, отидох по своя воля. Но изпаднахме във втора дивизия и се получи неприятна ситуация. Не съжалявам, че играх за Алания, това бе крачка напред за мен, все пак става въпрос за руското първенство. Щеше да е друго, ако бях в друг по-голям местен клуб, но така са се случили нещата…
Преди десетина години пък бе в доста по-именития Щутгарт. Как се осъществи твоето преминаване там?
– Поканиха ни на проби с още едно момче от Сливен. Взехме участие в една контрола и се прибрахме. Казаха ни: „Очаквайте обаждане, ще ви потърсим след няколко дни“. Свързаха се и казаха, че искат да подпишат договор с мен. Така отидох в Германия, парафирах, но нямах възможност да се наложа. Имаше много футболисти, които бяха имена – Александър Хлеб, Кевин Курани, Филип Лам… Много трудно щях да се наложа. Доста медии са писали, че съм подписал с втория отбор, но това не е вярно. Аз имах професионален договор с първия отбор и поради тази причина изобщо нямах възможност да играя за Б тима. Бях близо 2 години в Щутгарт, имаше предложение да отида под наем в Швейцария, но не се получи и се върнах в България.
Гъргоров каза, че иска да завърши кариерата си в ЦСКА. Ти същото желание ли имаш?
– Защо не? Казах, че ЦСКА ми е на сърцето, бих играл тук до края на кариерата си, но се надявам тя да не приключи скоро.
Има ли промяна в организацията на клуба спрямо предишното ръководство?
– Да, виждам такава. Всичко е наред сега. Пък и семейството ми е тук, здрави сме, това е най-важното.
„Тема Спорт“
Сливен ЛАЙФ 