100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПИСАТЕЛЯ
Днес се навършват 100 години от рождението на Богомил Райнов – български писател и професор по естетика. Син е на писателя, философ и художник академик Николай Райнов и брат на скулптора Боян Райнов. Участва в Съпротивително движение през Втората световна война. Членува в марксически кръжоци. Член е на БКП от 1944 г.
Бил е главен редактор на в. „Стършел“. Известно време е доцент във Висшия институт за изобразителни изкуства „Николай Павлович“.[2].
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж, като по това време закупува различни произведения на изкуството.
Член на ЦК на БКП от 1976 г. Подпредседател от 1967 г. и заместник-председател от 1972 г. на СБП. Член-кореспондент на БАН от 1974 г.
Сътрудничи на в. „Вестник на жената“, „Ученически подем“, „Светлоструй“, „Литературен живот“, „Литературен критик“, на сп. „Изкуство и критика“ и др. За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във в. „Вестник на жената“.
Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
В една от последните си книги – „Людмила“, дава интересни сведения за задкулисието в българския културен и политически живот през 80-те години на 20 век и опитът да се разчупи тесногръдието и отвори врата към света на свободната култура.
След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Богомил Райнов е заслужил деятел на културата (1965), народен деятел на културата (1971), герой на социалистическия труд (1976). Носител на „Димитровска награда“ (1952, 1969).
През 2006 г. е удостоен с държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“.Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“.
През 70-те години Богомил Райнов е член на приятелски кръг на Людмила Живкова и заедно със Светлин Русев е консултант при откупките на картини от чужбина за фонда на бъдещата Галерия за чуждестранно изкуство в София. Твърди се без аргументи, че е попълнил сериозно колекцията си именно в периода на това консултиране.
Благодарение на Богомил Райнов обаче България се сдобива с първите картини на Жул Паскин, постъпили в сбирката, с японски гравюри, френски графики, африкански пластики и цикъла „Поетичната реалност“ на 7 френски художници от 50-те години на ХХ век.
Но най-щедър е писателят към сливенската галерия „Димитър Добрович“. През 1987 г. той дава там 303 графични отпечатъка. „Западноевропейска графика“ е цикъл с всички значими имена от Гоя до Пикасо.
Защо пък в Сливен?
Защото Райнов е бил „посъветван“ да даде шедьоврите там от тогавашния министър на културата Георги Йорданов, който е родом от Сливенски окръг. Как да откажеш на такъв човек в ония времена?
Франсиско Гоя – Те не го искат
Дарението кара познавачите да онемеят, защото по него те съдят за изключителната стойност на останалото от колекцията на Райнов. Според експерти тя възлиза на десетки милиони евро. Самият писател никога не я е оценявал публично.
Марк Шагал – Цирк
„Голяма част от личните колекции с времето преминават в държавните музеи било чрез дарения, било чрез изгодни за музеите откупки. Творбите в личните колекции обаче по правило се съхраняват далеч по-добре, отколкото в музеите. Колекционерите осъществяват една дейност, която често не е по силите на държавните институции. Затова на Запад колекционерът е уважавана личност, а не обект на подозрение от страна на държавата, както е открай време у нас“, казва Богомил Райнов приживе.
Доста преди смъртта си през 2007 г. Райнов твърди, че е спрял да се интересува от картини и че е започнал да продава. При все това той си остава и до днес българинът с най-голямата колекция от произведения на изкуството.
Трупал е съкровищата си 60 години. Притежава гравюри, картини, европейски и африкански пластики, монети, медали, марки, бижута и какво ли не – като колекционер Райнов е всеяден.
Дарението от картини на Богомил Райнов „Западноевропейска графика XIX – XX век“ привлича ценителите на изкуството в „Узуновата къща“ в Сливен. Тази сбирка е нещо уникално за българските ширини, съдържа 303 произведения на 200 автора, майстори на живописта и графиката. Сред тях са световноизвестни художници, като Пабло Пикасо, Марк Шагал, Франсиско Гоя, Хуан Миро и др.
Сливен ДНЕС и УТРЕ
Сливен ЛАЙФ 