Щом запея, в мен се ражда мъжка сила, луда жажда…
В огледалото виждам едно възмъжало момче и си казвам – Панчо, не се страхувай, смело напред!
Панайот Панайотов – „момчето, което говори с морето на някакъв странен език“. Поп певецът, както самият признава, е единак, но не защото страни от хората, а защото обича да си върши работата сам.
Няма какво да си кривя душата – мечтая истинската поп музика да бъде доминираща. Нека си има чалга, но нека си остане в чалга заведенията. Защо аз трябва да бъда изместен? „Момчето, което говори с морето” има вече 35-годишна история. И е на върха!
Аз как бих могъл да изляза и да направя концерт без „Шопкиня”, „Момчето, което говори с морето” или „Охридското езеро”? Хората просто няма да дойдат!
Чувствам се млад и силен и много щастлив, но смятам, че все пак съм минал възрастта, в която рождените дни се празнуват с фойерверки, споделя известният сливенец. Още повече че в моя живот няма празници, а само чудесни делници, разкрива пред в. „Над 55“ тайната на доброто си настроение Панчо.
Иначе, като се погледне в огледалото, вижда, че е възмъжало (смее се). И… благодарен съм на съдбата, че ми поднесе на тепсия този прякор.
“Панчо, не се страхувай. Смело напред!”. Непрекъснато тази фраза усвоявам като усещане винаги щом отида до морето, с чувство за хумор отбелязва любимецът на публиката. И както много свои колеги, страда от “изгорелите” финансови документи на Концертна дирекция. Така че не мисли скоро да излиза в т. нар. заслужен отдих.
Щастлив съм, че съдбата ми е поднесла шанса да изживея този си живот, като пея, това е работата ми, която много обичам.
С радост пея в дни и нощи, само с песен млад съм още. Всяка грижа и тревога с песни да стопя аз мога, споделя Панайот Панайотов и добавя: Важно е да кажа, че имам до себе си страхотен човек, приятел и любима – съпругата ми Емилия.
Жената до шлагерния певец Емилия винаги е била в неговата сянка – умишлено избрана и от двама им. Тя е прословутата шопкиня, която сливенецът възпява в най-касовия си хит с припев: „Хей, шопкиньо, ти, моя съдба…”. Години наред Емилия облича за сцена половинката си с кожен дизайн, неин доскорошен бизнес. Тяхната рецепта за съхранение на брака са общите интереси и цели.
“Без Емилия съм загубен, тя е сивият кардинал в нашето семейство, в нейните ръце са съсредоточени властта и парите. Без нейното одобрение нищо не става, тя е човекът, който ме вкарва в пътя, когато се отплесна. А аз често се отплесвам”, признава Панайот.
Естрадната легенда твърди, че е ставал няколко пъти свидетел на НЛО. Срещите му с представителите на чуждите цивилизации ставали в близкото до София село Царичина.
Населеното място от години е обвито с мистерия. Според една от легендите военни били облъчени от извънземни с психотронно оръжие, което ги е зомбирало против волята им. „Имаме вила на Царичина. Често виждам летящи обекти, те са си нещо нормално за селото. Обикновено седят неподвижно в една точка, изведнъж излитат и изчезват. Случвало се е и къщата ми да бъде осветявана като с прожектор. Но мен не ме е страх от НЛО. Един велик немски писател е казал: „Там, където има смях, няма страх от Дявола“, казва Панчо.
Жена, загубила детето си, твърди, че му е майка
Преди 30 години дойде при мен една жена, която е решила за себе си, че съм й син. Беше от някакво петричко село. Версията й бе, че имала четиримесечен син Панайот, който обаче не ми стана ясно как и защо е загубила. Видяла ме по телевизията и решила „Те този е моят син“.
С жената при Панайот отишла и част от родата й. „Те казаха, че детето има белег на задната част на бедрото. Аз веднага се съблякох и показах – нямам белег. Но не се спря тази жена. Колкото пъти съм имал концерт в Петричко, идва, качва се на сцената, даде един плик с круши, примерно, и 10 лева вътре, целуне ме и си замине. Това е само една весела история“.
Сливен ЛАЙФ 